Пиродата сърдита,

      намръщена и страшна,

      бушува над Земята 

      и огнени стрели изпраща.

      От тях гората 

      цялата  трепери,

      превива клони 

      до плътта си 

       и от болка стене.

      Животът е замрял,

      моли за покой,

      но само огън и вода

      изсипват се в порой.

      Гневът небесен 

      сее мъка часове.

      Стихията не спира,

       гинат в нея 

       житни класове.

       Загива труд,

       човешките очи

       се пълнят с сълзи,

       но пред Природата велика

       сърцата са безмълвни !

12 юни 1991 г.

Стара Загора

Истинско блаженство е това да вдъхваш утринния хлад.

Да се къпеш в свежест от роса и да усещаш чувствения глад.   

Лъчите ранни да те галят, 

да тръпнеш всред омая и ранен

 във теб копнеж неземен 

да  запалят,

за полет на духа смутен.

Нежни звуци да те милват,

да потръпваш и от тях пленен,

душата ти от радост 

да прелива,

омагьосана и цяла в плен.

Ах, какво блаженство е това,

да бъдеш част от този рай,

да благоговееш пред магията на красота,

която си готов да възхваляваш до безкрай !

29 януари 1990 г.

Стара Загора / 10 -11 ч. /

  Звезди, мъглявини, планети и комети,

за тях мечтаят земните поети.

Далечните простори мамят 

и всички нас на гости канят.

Готови сме към тях с ракети да летим,

макар, че можем и да изгорим.

На тез смелчаци нека път да сторим,

щом из мъглявините с тях,

не искаме да бродим.

май 1985 г.с. Казанка