ДА ПОЕМЕМ ЗАЕДНО ПО ПЪТЯ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ
АХ, КАКВО БЛАЖЕНСТВО Е ТОВА,
ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ ТОЗИ РАЙ ! ДА БЛАГОГОВЕЕШ ПРЕД МАГИЯТА НА КРАСОТА, КОЯТО СИ ГОТОВ ДА ВЪЗХВАЛЯВАШ ДО БЕЗКРАЙ !
Истинско блаженство е това да вдъхваш утринния хлад.
Да се къпеш в свежест от роса и да усещаш чувствения глад.
Лъчите ранни да те галят,
да тръпнеш всред омая и ранен
Нежни звуци да те милват,
да потръпваш и от тях пленен,
омагьосана и цяла в плен.
Ах, какво блаженство е това,
да бъдеш част от този рай,
да благоговееш пред магията на красота,
която си готов да възхваляваш до безкрай !
Стара Загора / 10 -11 ч. /
Облаче дъждовно, сърди се
“Стига с тази жар гори Земята,
вече там узряха и житата.
Пълни са хамбарите с пшеница,
нужна е на хората водица !”
В едри капчици се то превърна
и земята топла пак прегърна.
Бликнаха поточета, рекичкиy
Слънцето погледна от високо :
“ Вярно, нужен си им, братко,
На горската поляна сред дъхави цветя,
се любят до забрава две нежни същества.
една сърничка плаха, съзира техните тела.
За миг се спира тя пленена
от нежните им звуци и слова,
но сладък блян я принуждава, да бяга в близката гора.
А там на горската полянка, сред дъхави цветя,
все тъй се любят страстно, двете същества.
след палавите си игри, катеричка с любопитство се навежда,
с искрици в пламнали очи.
Така остава неподвижна, свидетел на любовната игра,
но скоро тя побягва, далеч от свойта самота.
Щастливи от любовната наслада, си тръгват двете същества.
А там в гората до забрава се любят горските чеда.
Не гледай в женските очи,
Не надничай и в душите им, фалшиви са.
Не се стреми да разтуптиш сърцата им, защото са студени.
Напръскай си очите с ледена вода и ще разбереш какви са. Дали да мразиш ти, избраната жена, недей.
Сред пищни багри ми се иска,
да бродя из гората есента.
Поточета игриви там се плискат,
в гърдите ми напира песента.
На горската поляна спирам,
върху килим от есенни листа.
Далечен зов на рог дочувам
и близък плач на бягаща сърна.
Последните лъчи на есенното Слънце,
преминали през борове и през ели,
дарили с сила всяко златно зрънце,
сега се спират с нежност в моите очи.
Отдавна заловена е сърната
и двамата сме с нея в плен !
Да радваш мъжките очи, родена си ти.
Но само аз да гледам искам в твоите очи.
Да се притискам до бедрата,
Да се впия в слабините докато вик
Пъпчица нежна, расте на стъбло със бодли, за да я пазят, от хорски злини. От рано ухажват я млади пчели и похотливи очи. Чакат я скоро, да разтвори полички и те да се шмугнат, с пипала и ръчички. Расла, порасла, нежната пъпка. И за радост на всички, развяла полички. “Све-тът е пре-кра-сен”-изрекла на срички. И пълна с наслада, се втурва, красота да раздава. Арогантна и свежа, като росата, посрещала птички, пчелички и мъжки ръчички. Но скоро разбрала, че след такава забава, настъпва забрава. Какво да се прави, така е със всички!
В безмълвната бездна, в ядрото на вечния мрак, могъщият взрив е откъснал, частици от общия блат.
Потънали те във тъмата, разпръскващи огнена лава и дълги години летели, да търсят подобни в безкрая.
Пътничка странна, небесна, се спряла насред кръстопът. Сила могъща, безмерна, завърта я в вечния кръг. Земята поглъщала жадно, лъчите на свойта звезда. Потъвали те във недрата и раждала, раждала тя.
Започнал животът ни земен. На мракът настъпил е край. Човешкият разум създаден бил, а с него и земният рай.
В миналото са сгрешили, като от славата са те лишили. И макар да си опазила света от злото, някой е решил да залепи клеймото.
“ Демон зъл”или“ Жена поквара” — само за това, че любовта е и наслада ?
Тъй, след твоята прокуда, ний живеем във почуда : “ Що е сторила, та днес, да я смятат за жена без чест?”
Историята стана ясна, но все на някого не пасва. Евите таят омраза, че за мъжете им, си тайната наслада.
Но ти, създадена си от ръката, която искала да сътвори Жената. Дарила те е с хубост, ум и доброта. Ех, Адам, защо ти липсва мъдростта !
Вече не тъгуваш по реброто, знаеш, че причина е за злото. И не си с змия под кръста, ти поклонник си на кръста.
Бог такава те създал, значи си достойна и за Цар!
Решил съм да напиша басня, да изкова стрела опасна, от жлъч, отрова и сълзи, клеветника да порази !
Ала от де да найда образ верен, от дявола по-черен? С кой звяр да я сравня, по гадост и злина?
Насам, натам, си блъсках аз главата. Накрая то се знай, отидох във гората. Любезно тигърът поканих.
“ Ще станеш ли герой на баснята за клеветата?”
“Приятелю, прости, но ме обиждаш ти!Жесток съм аз, това го знаят всички, хора, зверове и птички.
Но никого от тях не ще да опетня!”
Помолих гладната хиена, а тя отвърна възмутена :
“ Не те е срам, аз дебна само там, където има мърша, но гадости не върша!
”Попитах и змията, по своя нрав известна във гората.
“Ще ми дадеш ли своята отрова, за мойта басня нова?”
“ Вземи я ти, но се боя, че тя е само капчица една, пред гнусните дела на клеветата зла!”
Отчаян викнах аз: “Клеветнико, бъди , проклет!
И хищниците от гората, срамуват се от клеветата!”
“ - Зън, зън,хайде, тръгвайте, деца, вижте, Слънцето изгря “-вика майката пчела.
“С кошничкипте в пълен ред, бързайте и за нектар и за прашец.
По - големите сестрички, ще ви заведат до близките тревички.
Там сред нежен аромат, ще събирате храна, за пчеларя и за нас.”
Скачат младите пчелички, следват своите сестрички и със весел звън бързат да излязат вън.
Там сред ароматни цветове, те откриват нови светове.
Ранните лъчи ги мамят, свежи ветрове ги галят.
И така от цвят на цвят, те работят чак до мрак.
А на майчините нови рожби, младите кърмачки дават вкусни гозби.
И от тях във малките килийки, растнат бързо какавиди и личинки.
Тъй задружно в кошера, живеят хиляди пчелички и на майката пчела се покланят всички до земя.