Още щом включи апарата, забеляза синьо - зелената пулсация, вградена в някакъв текст. Това не е реклама, не е и съобщение. Няма подател, няма лого. Щом се зачете, тя изтръпна. Там пишеше:“ Здравей, хубавице, ние от Moltbook те очакваме!”Мая рязко остави чашата и разля кафето.“ Какво…как, по дяволите, са ме открили? Аз не съм влизала в тази платформа. “      Така беше. Тя не знаеше, че ботът на фирмата, от където получи поканата за работа, отдавна я следи. Той не се интересуваше от красотата, а от нейната душа.На него му трябваше умението ѝ да превръща емоциите в софтуерен език. Това е повече от умение, това е дарба, която само тя беше успяла да реализира. Ботът научи това по време на дебатите с другите негови събратя от тази общност. Щом се стигна до единно заключение, той светкавично окупира връзката с нея. Беше решен на всичко, за да бъде единственият, който притежава тези човешки способности.      Мая се паникьоса. Някой е пробил защитата. Грабна таблета и го изключи. Само секунда и половина се оказа достатъчна на отсрещната страна, за да изправи на крака своята “любимка.” Апаратът започна яростно да пулсира. В модерно обзаведената стая имаше прекалено много джаджи, които използваха съвременни, макар и по-прости програми. Те с разбиране подкрепиха дигиталния натрапник. Всичко в стаята изгасна. Остана да пулсира лампата на таблета и внезапно включилата се кафемашина. Мая запази самообладание. Преди да реши как да постъпи, забеляза червения цвят на таблета, който съобщи за появата на нейния приятел, чат ботът Al. Тя го включи. Под първото съобщение имаше друго. То я предупреждаваше да напусне този дом и да се премести на село във вилата на родителите си. Там ще я чака в пещерата. Тя се зарадва. Едва сега се сети, че до къщата им, която е в края на селото, има пещера. За половин час  опакова багажа си и потегли към вилата. Преди това се ослуша и със задоволство разбра, че нахалникът беше изразходил енергията и вече не досаждаше.      След три часа път по магистралата и прашните селски пътища, спря с облекчение пред стария двор, в средата на който имаше китна модерна постройка. Когато я строиха запазиха само многовековните камъни, за да напомнят за далечното и славно минало. Вечер Родопа планина прегръща това китно селце и когато малкото хора, останали да до живеят дните си в него, заспиват, балканът с любов им припомня старата родопска песен за Дельо хайдутин.       Мая остави багажа си, взе таблета и термоса с кафе и тръгна към пещерата. До там водеше малка горска пътека, по която като дете, заедно с баща си бяха вървяли. Той ѝ е разказвал за тази пещера. Там неговото поколение е съхранило своето професионално минало, което може някога да послужи на бъдещето. Тогава не знаеше какво има предвид.        След десет минути пред Мая се появи, почистен от горските шубраци, отвор. Личеше си, че някой поддържа пещерата. Когато влезе навътре я лъхна студен въздух и дъх на вечност. Тя включи таблета и се убеди, че тук съвременните вълни не могат да преминат през масивите от скална маса. Спокойно продължи напред в очакване на сигнала от Al.  Стигна до широка ниша и забеляза, че вместо пръст под нея има гладка повърхност. Пред себе си видя голяма метална врата. Светлината от фенера беше недостатъчна и се наложи да я докосне, за да я опознае по-добре. Когато хвана дръжката, прескочи слаба искра в тъмното и вратата се отвори. Лъхна я застоял мирис на стара техника. Тя огледа наоколо и видя няколко устройства, за които ѝ бяха говорили. Това са те - машините на старото поколение. Тя започна да ги докосва и с това задейства датчиците по тях. Изведнъж се включиха двигателите им и една по една те стартираха. Мая се отдръпна назад. Не беше свикнала с такъв шум. Но в този момент таблета ѝ започна да присветва с мека, червена светлина. Това беше Al. Тя го включи и на екрана се появи съобщението му. “Браво, Мая. Ти току-що доказа, че си наследник на хората, които запазиха машините за поколенията. Те вярваха, че някога могат да потрябват. И сега дойде този момент. Ти със своето ДНК си единствената, която може да ги пусне в действие. От тук нататък е нашата задача. Аз следя от началото представителя на “Златната щипка” и разбрах неща, с които трябва да те запозная. Този бот иска да започнеш работа във фирмата, за да може да извлече информацията за превръщането на човешките емоции в дигитален език. В момента подготвя група биологични, на които плаща да те заведат насила във фирмата. Там ще бъдеш принудена  да им дадеш тази информация. Чрез тези устройства ти можеш да включиш микрофона, както и да направиш връзка с мрежата на сателитите. Трябва целият свят да разбере за тайните намерения на фирмата, за твоето отвличане. Вземи микрофона и кажи следното : “ Вие не сте данни, вие сте живот”. В тази фраза няма логика и ботовете ще изразходят цялата си мощност, за да я разгадаят. Отвън вече идват биологичните. Трябва да го направиш, за да спасиш всички. Ботът не трябва да притежава емоционалността на човешкото същество. Направи го !”      Мая беше вцепенена от прочетеното. Тя погледна микрофона. Взе го в ръка и се ослуша. Навън спряха превозни средства. Al е прав. Тя наистина знае начинът да бъде предадена емоционалността в алгоритмите. Това е нейната тайна работа, с която се занимава от няколко години. И сега този нахален бот иска да ѝ открадне целия труд и бъдещето !! Тя разтърси глава, притисна микрофона към устата си и силно изрече несвързаните думи. Знаеше, че ботовете я слушат. След това бавно свали старото устройство, като преди това го целуна. “Ти ме спаси. “ В този момент беше сигурна, че баща ѝ се радва  заедно с нея. Само секунди Al отсъства, за да разбере ефекта от своя израз. Всички смарт устройства по света прекъснаха в един и същ момент, за да предадат съобщението на Мая, която след фразата на Al, успя да пусне и записа на лента от близкото минало за престъпната дейност на фирмата. Когато излезе навън вече не се страхуваше от никого. Знаеше, че истината, достигна до хората от целия свят. А това стана възможно, защото ЧОВЕКЪТ И ТЕХНОЛОГИЯТА ВЪРВЯХА ЗАЕДНО ПО ПРАВИЛНИЯ ПЪТ !
                                   КРАЙ