ИСТИНАТА И СМЪРТТА 

      Още от прага на апартамента се усещаше неприятна миризма и липса на женска ръка. Поех дълбоко по-свежия въздух от коридора и почуках. Тих глас, отвътре ми каза да вляза, защото е отворено. Подробности не помня, но никога няма да забравя това лице. Само по отворените му очи се разбираше, че е жив. Годините бяха погълнали цялата мускулатура в лицевата част и срещу мен светеха две очи пълни с дълбока тъга. Когато ме видяха, те привидно се оживиха, но дълбочината на тяхната мъка си остана. Елате, седнете до мен. Аз Ви познавам. Зная, че сте журналист. Затова реших на Вас да разкажа своята история.        Учудих се, че съзнателно е търсил журналист.  Спомням си как казах на себе си : “ По-добре би било да извика свещеник”. Но сега вече ми е ясно. Разбирам защо извика мен. Седнах до него, въпреки ужасната миризма. Поетият въздух се беше свършил и аз вдишвах по много малко, за да не си повредя белия дроб от силното присъствие на неизвестните газове. Въпреки това проявих нужното уважение към непознатия човек и дори му позволих да хване ръката ми. Той я държа през цялото време на разказа. Все още го помня от началото до самия край…       Той започна от момента когато като студент във Франция е живял на квартира с друг мъж, за да си делят наема. Годините, през които са били заедно ги представи като “ тягостни" за него. Когато съжителстваш с красив жребец, а ти си " непохватно магаре”, или така си мислиш, твоите дни се превръщат в непрекъснат кошмар. Дори почивката за него не е била възможна. Много често е трябвало да излиза, разхождайки се безцелно, за да осигури пространство за поредната влюбена двойка. Похожденията на жребеца са били ежедневни. Освен, че е трябвало да се съобразява с наложения му дневен ред, той е търпял и обиди. Те са му причинявали болка, докато един ден решава да напусне квартирата. От тогава е свободен да мисли за себе си като за мъж и човек. Със своята външност той не е успявал да привлича младите момичета и си създава комплекс за малоценност. Въпреки това цени новата свобода. Неговият живот би се развил по друг начин, ако през една следобед не беше срещнал “жребеца". Искал е да го отмине, но той го хванал за ръката и го обърнал към себе си. Грубостта и нахалството му се оказали същите. Старецът, тогава млад, изпълнен с желание за промяна човек, е искал да се отдръпне от неговата среда, която го задушава. Но не е успял. Нареждането било: " Довечера сме на купон. В 20 часа идвам да те взема. Отказ не приемам.”        Купонът започва. Когато влизат в стаята, димът от цигари е толкова плътен, че е трябвало дълго време да се приспособява. Още в началото му представили млада дама и му наредили да я забавлява. Момичето му харесало. Симпатично с обикновена приятна външност. Завързал се разговор. Той се отпуснал и се опитал да флиртува. Тя също. Вечерта преминала приятно. Повече алкохол, малко опиати и купона бил закрит, след като дошла полицията. От тази вечер те се срещали и между тях се появило приятелство. Дядото копнеел за интимност. Усещал и в нея напрежение и желание за близост. Може би са щели да продължат, ако пак една вечер жребецът не ги срещнал, за да им съобщи, че е зарязал предишното момиче. Най- безцеремонно той целува приятелката му и я взема да я заведе на кино. “Тогава го намразих”. Така каза старецът и леко стисна ръката ми. Помълча малко, притвори очи и след това отново продължи. “ Преди да се махне обеща да ми намери друга. Така и стана. Заведе ме на друг купон и ме запозна с приятелката на новата си любов. Този път бях  решил да не изпускам шанса си. Веселието продължи до среднощ. Бях много пиян и силно възбуден. Заедно с останалите и ние излязохме на дъжда. Здраво стиснах ръката на моето момиче. Така както твоята сега. Бързахме да споделим възбудата ! Дъждът продължи да вали и се наложи да притичваме от място на място по тъмния тротоар. Пред нас вървеше " жребеца" с момичето си. Изведнъж срещу тях излязоха двама души и настана сбиване, което прерасна в меле. Втурнах се напред да помагам. Двамата се биеха, не смеех да се намеся. Но когато се нахвърлиха отново върху него и извадиха нож, минах от дясната…, за да помогна… Нападателят го намушка… и той падна. Беше мъртъв.”      До този момент, аз слушах разказа и в главата ми се систематизираха фактите, за да мога, както всички професионалисти правят, да ги анализирам впоследствие. Но се получи някаква връзка и аз едва не извиках. Докато старецът се възстановяваше от напрежението, в паметта ми вече беше изплувал този случай. Ето какво си припомних. След института ме бяха разпределили да работя в едно следствено звено. На всички млади кадри им дават няколко дела да ги разглеждат и да се учат. Това, което дадоха на мен беше за убийство станало във Франция преди доста години. На местопрестъплението е имало трима мъже. Убиецът, жертвата и приятелят на жертвата. Аз ясно си спомних написаното : Моментът, в който се твърдеше, че е бил намушкан младият мъж. Там пишеше. “ Убиецът е нападнал от дясно, а приятелят се е притекъл на помощ от ляво( според неговите показания). Нанесени са два удара с нож. Като фаталният е в сърцето. И двата са от нападателя. Другият не е имал нож ( според показанията му и тези на момичетата). Жертвата е починала  веднага.” Мислите ми се появиха толкова светкавично в главата и с такава сила се свързаха с казаното от разказвача в логическо заключение, че се появи болката, за която никога няма да забравя. Въпреки силното напрежение и вцепенението, аз съумях да стисна здраво зъби. От израза на широко отворените ми очи си личеше, че съм се досетила за истината. Когато дядото отвори своите, видя ужасения ми поглед. Той го очакваше. Сведе своите надолу и ги затвори за винаги. С последните си сили той стисна ръката ми. Аз я отпуснах инстинктивно. Но това неуважение вече нямаше значение …Защото бях сигурна, че срещу мен стоеше убиецът от онази вечер ! Нищо не казах. Поставих двете му ръце отпред, както се прави когато на един праведен свършат дните и затворих очите му. Така беше редно. Знаех, че от този момент нататък друг е неговият съдник !        През целия ден не бях в състояние да мисля. Главата ми се цепеше. от ужасната болка и с нищо не можах да я успокоя. Дълго време не исках да разсъждавам върху случилото се. Или по - точно не можех. Малко по малко си възстанових мозъка и реших да го разшифровам. Представих си сцената, като едновременно включих в съзнанието си двете твърдения. Това от делото и това, което чух. Тъмнина, вали дъжд, двете двойки притичват смеейки се и вървят по тротоара. Изведнъж предната я нападат двама мъже. Единият отвежда момичето до една кола. Другият напада “жребеца”. Бият се. В този момент идва приятелят на жертвата, без да се намеси. Нападателят  е отблъснат, но после отново напада вече с нож. Едва сега приятелят притичва на помощ от дясно. Това каза дядото преди смъртта си. Той изрече истината. Защото беше решил да се изповяда. На мен, която е запозната със случая. Останалото в досието е невярно. Нападателят е нанесъл само един удар и то в дясното рамо. Приятелят е имал нож и го е забил в сърцето. Кой е помогнал тогава за лъжата ? Тъмнината и дядото ? За втори удар се иска време и спомен. А такива липсват. Но е имало нещо друго, което е накарало следователят да затвори страницата. Може би и той е от бившите “непохватни магарета?”       Аз също приключих случая. Тогава бях много млада и влюбена, за да мога да се досетя за липсата на справедливост. Но сега, когато се връщам отново на моето странно посещение, си давам сметка за това, че някой друг е лежал дълго в затвора заради истинския убиец. Дядото извика мен, вместо свещеник, защото е искал до край да скрие от света истината и в същото време да се изповяда безмълвно пред същия този свят !      В чашата ми имаше още малко от силното кафе и въпреки, че беше студено, аз го изпих.