Виктор не беше спал от три денонощия. Очите му бяха зервени, а на екрана се редяха редове код, които приличаха на дигитална поезия. За последен път провери и се убеди, че най- после бе успял –  алгоритъмът на софтуера „Имаго“ извършваше генериране на емоции в картинки по ключови думи. Той разбираше емоцията ! Ако му кажеш: „Едно самотно дърво в буря“, той не просто рисува дъжд, а придава на клоните прекършен, почти човешки израз на скръб.Завърши късно през нощта, когато навън беше станало тихо. Виктор скочи от дървения стол и с радостни викове ознаменува победата си. Кучето на съседа започна да лае. Това беше неговият момент на най-голямо щастие. Току-що завърши своя “Имаго" , върху който работеше от три години. Тази сурова и суха материя ще превърне старите приказки и разкази за чуждоземни пришълци, в увлекателни ярки образи, всеки от тях със своята дигитална красота и емоционалност. Съвременното поколение изисква от другите преди тях, високи стандарти за четива, които да доставят наслада. И той знаеше, че е пръв в тази област. Най-после беше успял да направи това, за което мечтаеше още от малък. Искаше когато чете, да вижда героите както във филмите. Затова реши да учи програмиране.  Сложната материя му се отдаваше и той успешно завърши. Още в института започна да работи в тази насока. Беше решил да доведе до край проекта си и едва тогава да кандидатства за работа. Така смяташе, че ще го уважават и ценят повече. От днес той вече притежава това средство, и се надява то да го изтласка към върха на техниката. Радостта му бе безкрайна, но несподелена. Живееше сам в големия град, далеч от своите близки. Макар да ги обичаше, той рядко ги виждаше. Майка му с тъга го гледаше на камерата и непрекъснато му напомняше да се храни повече. Изпращаха му пари, но те не бяха достатъчни. Сега вече ще започне работа и всичко ще се уреди. Още утре трябва да отиде в корпорацията “ Синтетикс" , която му препоръчаха, за да представи своя дългогодишен труд.        Днес денят ще бъде мрачен, но въпреки това Виктор нямаше търпение да излезе навън и да потегли към фирмата. Нейните офиси бяха в другия край на града. Затова трябваше да побърза. Изслушването е обявено за десет часа, но той тръгна много по-рано. Искаше да е там преди екипа им, дори да се наложи да чака. Когато прекрачи прага на стъкления небостъргач разбра, че служителите едва сега пристигат. От портала му обясниха как да стигне до залата за посетители и той се понесе с асансьора натам. Щом я намери, влезе и се настани в едно от старите кресла. Доста време никой не се появи. Най-после към единадесет часа дойде преговарящият екип от ръководството.В заседателната зала влязоха трима души. Поканиха Виктор да представи идеята си. Той даде най- подробно обяснение за същността на разработката, предимствата ѝ и областите на приложение.Главният технологичен директор, Марк, прегледа резюмето на Виктор и с изражение на човек, който току-що е открил муха в супата си, каза : Значи... това е чат бота, който рисува приказки, така ли  ? -  попита Марк, без да вдига очи. - Пазарът е залят от OpenAI и Midjourney. С какво вашият проект е по-различен?Моят проект не просто копира стилове -  гласът на Виктор трепереше от вълнение. - Той синхронизира гласовата тоналност на разказвача с визуалната динамика. Ако разказвате приказка на дете и гласът ви стане шепнещ, картината потъмнява в реално време. Тя... тя чувства.Марк се засмя сухо. Машините не чувстват, Виктор. Те изчисляват. Идеята ви е твърде абстрактна и скъпа за поддръжка. Не се вижда потенциал. Но... - той направи пауза, стискайки един документ. - Тъй като ни загубихте времето, подпишете това стандартно споразумение за неразкриване на информация, че сме провели този разговор. Формалност.Виктор, замаян от разочарованието и липсата на сън, подписа. Той не забеляза дребния шрифт, който гласеше, че всяка идея, представена в тази зала, става обект на "вътрешно проучване" за компанията. Излезе на улицата смазан. В този момент, в залата, Марк включи неговата флаш памет. На екрана се появи картина на малко момче, гонещо светулка в гъста мъгла. Тя беше толкова жива, че  вътре настана тишина. Веднага извикайте екипа по разработка - нареди Марк. - Имаме ново ядро. Изтрийте името на това момче от всички лог-файлове. От днес това е наш проект.     След този ден Виктор изпадна в депресия. Беше на път да провали своите мечти. Въпреки това веднага започна работа като охрана, за да се издържа. През почивката дооправяше сърцето на софтуера. Проверяваше отново и отново. Той нямаше представа, че в “Синтекс” специалистите бяха започнали подготовката за внедряване на разработката. За разлика от него те разполагаха с най-съвременна база, модерни компютри и успяха в много кратки срокове да стигнат почти до края. Появиха се проблеми, които не можаха да преодолеят. Имаше тънкости, неописани във файловете и поради тях образите ставаха размазани и неубедителни. Директорът не хареса качеството. Той започна да търси фирма, на която да я продаде. В същото време течаха реклами по медиите за нова софтуерна разработка.       През една дъждовна сутрин, връщайки се от работа, Виктор седна в кафенето да изпие сутришното си кафе. Винаги когато не бързаше, идваше тук. Заедно с хубавото питие купваше и нещо за хапване. Днес направи същото. Той отпи първата глътка и погледна към екрана пред него.  Там се появи познат образ. Беше Марк. Обясняваше уверено за техния нов софтуер и как ще бъдат решени най-после много високите изисквания на любителите на дигиталните видеа…и, той не чу по-нататък. Остави всичко и се втурна към квартирата. Главата му гореше от новината. “Откраднали са му авторството…Не може да бъде…Какво разписах ? “ С последни сили, задъхан до припадък, той се втурна в стаята и грабна документа - имаше го на хартия. Щом достигна до последната от точките, пусна главата си на масата пред него. Едва сега разбра, че са го измамили. Тези мошеници го принудиха да предаде доброволно своето ноу хау. Дълго стоя зашеметен от тази мерзост. На следващия ден, използвайки последните си спестени пари, тръгна да търси адвокат. Преди да излезе, телефонът му иззвъня. Отсреща женски глас се представи за Валерия и го помоли да се срещнат за разговор относно неговия софтуер. Той седна на стола и продължи с въпроси.От коя фирма сте ?От фирма “Аксиом”. - обясни тя. Преди няколко дни колегите от “Синтекс” ни предложиха тяхната нова разработка за внедряване. Наши специалисти я прегледаха и успяха да открият случайно вашият код, който ме отведе на този телефон. “Синтекс” не са могли да изчистят проблемите с метафората в текста, както и емоцията и текста. Тези две неща правят образите неубедителни. Нашите специалисти Ви предлагат да започнете работа при нас и да довършите разработката, а ние ще я внедрим. Ще поемем и средствата за адвокати, за да Ви върнем патента.  За сега нека това да остане в тайна. Виктор помълча известно време и обеща да помисли. В края на разговора Валерия му съобщи, че имат най-съвременната апаратура и екипът ще му помага.        Виктор не знаеше как да постъпи. С неговите пари няма да може да си наеме добър адвокат. “ Ще отида и ще се запозная с условията.” - реши той.     На следващия ден посети фирмата. Колегите го посрещнаха с усмивка. Това беше израз на приятелски чувства. Размениха няколко приказки и те му казаха всичко, което е необходимо да направи за сделката. Той се съгласи. Когато му показаха работния плот, целият засия. Щеше да работи с квантов сървър, графични процесори и всички необходими джаджи, за да довърши внедряването. Щастието му се усмихна. Достатъчни бяха два месеца и той показа окончателния вариант, готов за използване.  Ръководството на Аксиом реши да го тества. Виктор го представи по най - убедителния начин. Приказката от текста оживя пред очите им, доказвайки невероятните възможности на новия иновативен софтуер “ Имаго". В залата се чуха ръкопляскания. Накрая директорът стана и стисна ръцете на Виктор.Браво, момче, ще се радвам, ако решиш да работиш при нас. А колкото до " Синтекс”, моите адвокати вече заведоха дело от твое име и ще се борим до край. Софтуерът ще се върне при теб, а ние ще го внедрим.Благодаря, господин директор, за мен ще бъде чест да остана.      Радостното чувство не напусна Виктор до края на съдебния процес. Той беше сигурен в успеха. И когато застана пред съдебните заседатели с увереността на щастлив собственик, доказа перфектността на творението си.      В съдебната зала имаше много хора. Там беше и състава от “Синтекс”, който трябваше да представи тяхната идея. Дадоха думата на Виктор. Той отвори таблета си и започна да чете бавно част от книгата “Окото на Разума". Текстът беше сложен, изпъстрен с множество сложни картини и описания на сребристи песъчинки, с неземни форми и звуци. Пред всички в залата на екрана се появяваха и изчезваха многобройни сребърни частици, чийто сумарен звук ясно напомняше за техния неземен произход. Интонацията на разказвача перфектно пасваше на чувството, с което един земен човек би посрещнал тази космическа материя. Героите бягаха от мястото на събитието и техните емоции личаха ясно на екрана. Цялата картина и текста звучаха в синхрон до края. Когато представянето завърши, по лицата на всички беше изписано задоволство. Присъстващите от фирмата “Синтекс” се отказаха да представят “своята” разработка. Техният адвокат съобщи това на съдията и той закри заседанието. След няколко часа се проведе заключителното заседание на съда. На него беше обявен собственикът на патента - Виктор Иванов. Доказана бе и фирмената кражба на “Синтекс", посредством кода, който е бил използван при трансформацията на документите.        Виктор не стана богат, но стана щастлив. Изпълни детската си мечта. Някога вечер, когато в малката стаичка си почива, той включва стария компютър и го моли : „Хайде, разкажи ми историята за онова момче, което не се отказва никога….“Екранът оживява и с цветовете от дъгата, които никой друг алгоритъм не може да пресъздаде, започва да разказва приказката за момчето, което….